Ханс Кристиан Андерсен също има пръст в историята за това, кой носи бебетата. Той я популяризира в краткия си разказ „Щъркелите“. В нея Андерсен разказва за ято щъркели, които летят над село. Младо момче обаче ги тормози и животните си отмъщават като донасят мъртво бебе на семейството му. В една от много версии те взимат бебета от езеро, където бебетата спят, и ги доставят на семействата с добри деца.
В друга малките са взимани от пещери, които се казват Адеборщайни – това на немски означава буквално „щъркелови камъни“, но името може да се отнася и до камъните, от които бебетата се „излюпват“. Камъните, с които децата ги замерят, за да им сигнализират, че искат братче или сестриче е друга версия.
Децата трябва да се възпитават да не посягат на животните. От времето на Андерсен много не се е променило, защото има много случаи на жестоко отношение към животните. Възрастните са тези, които носят вина и отговорност. Според народните вярвания, причиняването на зло на щъркел носи голяма беда.
Д-р Руско Петров от Зелени Балкани е един от хората, които помагат на болните щъркелчета, много деца стават съпричастни към неговите усилия да помага на животни в беда. Това е добрият пример, този, който трябва да става популярен и за пример.