Предстои една забавна история, която е по действителни случаи от лято 2021 година. Много хора бяха съпричастни към съдбата на Вихрен, Снежка, Бухачек, Ян и още много други щъркели, които бяха в Европа през лятото. Драгун и Чапатко са нашите герои, които ще трябва да преодоляват различни препядствия. Историята на Чапатко и Драгун ще ви покаже, че в ръцете на хората е съдбата на всички същества, както и нашата собствена. В същото време, волята на природата е над всички нас. Много от задачите, които ще трябва да решиш, ще помогнат на малките ни приятели и ще ни направят по-добри! Историята в тази книга-игра е измислена, но в нея ще прочетеш много истини. Преминаването към всеки следващ епизод е указано с този знак, като натискате картинката след него: →
Епизоди
ПРОЛОГ
Начало
Драгун и Чапатко бяха родени преди четири години. Съдбата ги събра случайно. Драгун беше бял щъркел, а Чапатко черен. Бяха изхвърлени от гнездата, защото бяха най-малки.
Беше страшно, защото ги завиха в нещо и ги понесоха нанякъде. Нямаше я топлата перушина на мама, нито грижата на татко.
Бяха при хората. Даваха им много храна, беше сухо, меко, но и двамата тъгуваха по гнездата си.
Тогава се случи нещо, което щеше да промени целия им живот. Сложиха ги в гнездото на много добричка мама. Тя ги прие и започна да се грижи за тях. Те станаха братя и вече никой не можеше да ги раздели. Мама ги хранеше добре, топлеше ги. Нямаха татко, но хората им помагаха.
ПРОЛОГ
Начало
Хората непрекъснато бяха около тях. Идваха много чужди.
На Чапатко взеха да се показват черните пера, а Драгун беше беличък снежко, но в края на крилцата се появиха черни пера.
Двамата бяха като залепени един за друг. Никога не се караха, храна имаше в изобилие, мама спеше при тях, гнездото непрекъснато беше под сянка, нямаше преки слънчеви лъчи.
Чапатко беше по-силен, ако някоя птица наближаваше гнездото, той скачаше и започваше да я плаши с ръмженето си. Драгун се правеше на умрял, защото така трябваше.
ГНЕЗДОТО
Браво
Хората щяха да успеят да построят гнездото на щъркелчетата. В същото време нямаше да вземат ненужно количество материал и така да попречат възстановителните дейности.
Работата по гнездото започна веднага. Драгун и Чапатко гледаха от съседния покрив, който беше пострадал доста от бурята. Чапатко видя едно умряло малко пиленце, кацна и го глътна. Драгун го последва. На сит стомах не беше зле.
ИЗБОР
НОВ ЖИВОТ
Драгун и Чапатко бяха кацнали на едно дърво. То се люлееше, но издържаше на напъна на бурята. Цяла нощ валя, вятърът беше безумен, гръмотевиците разтърсваха земята. Важното е, че оцеляха след обръщането на гнездото. Чапатко пак беше този, който спаси и двамата. В момента, когато гнездото започна да се обръща, той полетя, въпреки дъжда, вятъра... Драгун нямаше време да се колебае. Последва Чапатко.
Кацнаха на дървото, което ги спаси. Чуваха човешките писъци, шум на вода под себе си, всичко беше страшно. Скъпи читателю, сега избери вместо Драгун и Чапатко как да постъпят.
Ако изберете да се върнат при хората→ .
Ако изберете да останат сами в гората→ .

РАЗДЕЛЕНИ
Без Драгун приключението не беше същото. Самотен, Чапатко се чувстваше самотен и не знаеше как да продължи. Приятелят му липсваше много. Искаше отново да са заедно, но не можеше да върне времето назад.
Чапатко видя отражението си в един от прозорците на складовете до бунището. Беше станал доста голям. Изпита гордост.
От малко пиле, беше се превърнал в голям щъркел, на който му предстои голямо приключение. Хранеше се бързо, но в отражението на стъклото не можеше да различи, какво беше налапал. Дано да не е от опасните животни. Дано!
ЕПИЛОГ
Край
Сбогом роден край, сбогом мили гори, блата, езера! От тук нататък съдбата им щеше да е различна. Щеше да се случи онова, за което бяха родени!
От цялата история, двамата герои трябваше да си вземат една поука - никога да не се разделят.
Чапатко полетя, след него Драгун. Небето вече беше тяхната майка, сила и любов!
Това не беше краят на тяхната история, а голямото начало!
Сбогом, Чапатко и Драгуне! Бъдете смели и нека небето ви дава сила!
В ГОРАТА
В сърцето на гората
Първо полетя Чапатко, после Драгун. Бял щъркел в тъмната гора беше рядко явление, но черните щъркели се намират на своя територия в гората.
Но и двамата бяха млади и неопитни. Гората изискваше опитно летене. Промушване в тунела от клони, без да се докосват крилата.
Двамата приятели трябваше точно да преценят през кои части на гората да летят, така че да не се докосват до клоните.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Гущерчета
Чапатко беше във фабриката и влезе в едно от помещенията. Беше душно и мръсно. Порутено. Трябваше да преодолее едно препятствие. "На стената има опасна тухла. Чапатко трябва да бутне опасната тухла, за да не падне отгоре му. На кой ред и коя колона се намира опасната тухла, ако на нея има малко гущерче?"

РАЗДЕЛЕНИ
Верен отговор!
Това беше вкусна жабка. Наоколо имаше блатисти местности и много жабки идваха до тук. Чапатко беше щастлив, че може да се нахрани.
Усещаше, че не всичко е безопасно, наоколо се чуваха обезпокоителни шумове. Не трябваше да е спокоен.
На бунищата идваха да се хранят не само животни, но и хора, които търсеха всякакви изхвърлени вещи. Много от тях бяха жестоки с животните. Особено, ако видеха черна едра птица.
Липсата на понятие, каква птица е Чапатко, можеше да застраши живота му.
Все пак Чапатко се налапа с няколко вкусни жабчета.

ПРИ ХОРАТА
Изпитание
Небето се проясни по обед. Драгун и Чапатко се върнаха при гнездото. Нищо не беше останало от него. Навсякъде беше кал, отломки.
При хората също не беше наред. Навсякъде се движеха коли, чуваха се странни звуци, виждаше се, че на тях не им е до щъркелчета.
Тогава се появиха хората, които им помагаха с храна. Започнаха да оправят гнездото.
Задача, която трябва да решат хората. За да се възстанови гнездото им трябват железни тръби. Колко метра тръби са необходими, ако за гнездото са необходими три пръстена с радиус - 1.5, 0.7 и 0.2 метра.
Хората бързо трябваше да вземат необходимия материал, защото за възстановяване на щетите от бурята материалите бързо свършваха.
На етикета се виждаше дължината на металната тръба. Трябваше бързо да вземат материала.
В ГОРАТА
В търсене на храна
Търсенето на храна в гората е трудно за щъркели. Видимостта е малка, храсталаците са пълни с опасности и дебнещи хищници. Изходът е да се търси поточе, където могат да се нахранят добре или да се намери полянка, където може да се открие нещо.
Чапатко и Драгун бяха принудени да тръгнат в обратна посока, в сърцето на гората. Тъмните тунели не можеха да се избегнат. Клоните на дърветата бяха гъсто сплетени и можеха да се превърнат в голяма опасност. Чапатко се справяше по-добре от Драгун, но двата млади щъркела се справяха добре.
ПРОЛОГ
Без мама
Мама носеше разни чудни неща в гнездото. Някои бяха твърди, светеха на слънцето, а други мекички и удобни да се спи върху тях. Хората понякога идваха и ги вземаха. Сигурно бяха много ценни, но не ставаха за ядене.
Една вечер мама кацна на гнездото. Не можеше да ходи. Крачето й беше увито с нещо и тя легна в гнездото. Драгун и Чапатко разбраха, че не трябва да искат храна, макар, че бяха гладни.
Сгушиха се до мама. Перата на мама бяха настръхнали, нещо не беше наред.
На сутринта мама почти не се движеше. Хората се приближиха, но тя отлетя. Никога повече Драгун и Чапатко не видяха мама.
Мама беше много грижовна и много щеше да им липсва. За щастие бяха близо до хората и можеше да й помогнат. Сега останаха само двамата.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В БЛАТОТО
Четирите предизвикателства
Чапатко и Драгун се изправиха пред четирите предизвикателства на блатото. Едно от най-важните условия за образуването на блато е постоянният излишък от влага. От своя страна, прекомерната влага може да бъде предизвикана от някои особености на местната топография, например се появяват низини, в които непрекъснато текат подземни води и валежи.
Ако са преминал през четирите предизвикателства → .
Ако не са преминал през четирите предизвикателства и вече са бил тук → .
В СЪРЦЕТО НА ГОРАТА
Размах на крилете
Ето и една задачка за нашите щъркели. Знаем, че размахът на крилете на черния щъркел е между 185 - 205 см, а на белия щъркел е в диапазона 195 - 215 см. Белият щъркел е по-едра птица, отколкото черния. Много рядко може да се срещне бял щъркел в сърцето на горите, докато черният щъркел може да бъде забелязан и на полето.
Кое от посочените може да е напречното сечение на тунела, през който могат да прелетят нашите герои>
Щъркелите са едри птици и в тесни пространства може да не се справят. Затова Чапатко и Драгун трябваше по-бързо да се измъкнат от тази част на гората.
Клоните може да са много коварни.

РАЗДЕЛЕНИ
Мишка
Чапатко се поуплаши, защото за миг си помисли, че в човката си държи хапливо мишле, но после се поуспокои.
Много му се искаше с него да бъде Драгун. Драгун беше неговото огледало, неговият пазител от опсаности.
Все по-мъчно му беше за Драгун. Какво ли правеше сега, дали имаше с какво да се нахрани. Чу лай на куче, както и човешки говор. Това място не беше изобщо безопасно.
Вкусът на плячката малко пооправи настроението му.
ПРИ ХОРАТА
Натрапници
Гнездото беше готово. Чапатко първи кацна на него, после и Драгун. Липсваше им старото гнездо. Там беше аромата на мама, техните бебешки перца, макар че новото беше по-меко и удобно. Важното беше, че се чувстваха в безопасност.
Постепенно всичко се промени. Наоколо започна да се навърта първо един щъркел, после втори. Кръжаха над гнездото и заплашително тракаха с клюнове, щом кацнеха на някой съседен клон.
Налагаше се да дежурят. Никога не оставяха празно гнездото - докато Чапатко летеше, Драгун стоеше в гнездото и обратно. Чапатко беше смел, това го усетиха натрапниците, но Драгун беше плах и щом беше на пост, над гнездото се рееха двата щъркела.

ПРОЛОГ
Пръстенчетата
Един ден хората се качиха в гнездото и им сложиха нещо върху главите. Не виждаха нищо. Драгун чуваше недоволното ръмжене на Чапатко и усещаше, че се случва нещо.
Усети, че го вземат, бутаха го, крачетата му опъваха.
Драгун не мръдваше. Чуваше сърдитото ръмжене на Чапатко, но така трябваше. Престана да усеща каквото и да било.
Свести се на гнездото. На крачето му имаше нещо, което като се бутне с клюн се въртеше. Не пречеше, ама не ставаше за нищо. Дори за ядене.
На Чапатко пък изобщо не му пукаше. Мама донесе храна и яде като лъвче. Щърко реши, че е глупаво да не яде и се налапа с вкусната храна на мама.
В ГОРАТА
Грешите!
Ще вземем радиус 50 см за дъгата от тунела. Лицето на полукръга в 3927 см квадратни сантиметра.
Затова избираме отговора с 6000 квадратни сантиметра.
Приемаме, че Чапатко и Драгун не са достигнали максималните си рамери.
3,14 х 50 х 50 = 3926 см квадратни
В ГОРАТА
Далече от хората
Чапатко и Драгун се оказаха далече от хората, но гората им предлагаше нови приключения, приятели и врагове. Опасностите не бяха по-малко, в същото време те и не знаеха как да се предпазват от тях.
Все пак двамата братя бяха заедно и можеха да посрещнат всичко. Гората не беше гъста, слънчевата светлина преминаваше през високите клони.
Кацнали на едно дърво, Чапатко и Драгун започнаха да възприемат новите звуци, звуците на гората. Тишината криеше доста опасности.
Чу се писък на непозната птица.
ПРОЛОГ
Бурята
Една вечер небето притихна. В далечината се чуваха тътени. Чапатко положи глава върху сеното и заспа. Изобщо не се интересуваше от наближаващата буря. Той си беше такъв. Трудно можеше да се развълнува от друго, освен от храна.
Бурята наближаваше. Земята започна да се тресе от светкавиците, а звуците бяха непоносими. Драгун усети, че трепери. Гушна се в Чапатко и почувства малко спокойствие. Чапатко го клъвна по шията. Имаха си такава закачка.
Предстоеше им изпитание.
Започна да вали. Тогава върху главите им започнаха да се удрят бели топчета. Драгун реши, че е храна и лакомо ги закълва. Ужасни! Вкусът им беше отвратителен. Но пък удряха силно и болеше.
Вятърът се усили. Такава буря не бяха преживявали. Гнездото започна да се разпада, половината от него вече я намаше. Драгун и Чапатка стояха прави на дъжда, по клюнчетата им се стичаше вода, бяха мокри до кости, а отгоре им се изсипваше гнездото.
КАПАНИ В ГОРАТА
Верен отговор
За да се справят с тежкия път на миграцията, младите щъркели трябва да имат натрупана телесна маса на гърдичките.
Силните криле също са фактор, но основният резерв трябва да бъде в гърдите.
Растежа на младите щъркели се следи според този фактор. Чапатко имаше натрупана достатъчно телесна маса в гърдичките и можеше да се измъкне от това предизвикателство.
КАПАНИ В ГОРАТА
Грешка!
Крилете трябва да могат да се движат свободно, да се изградят умения да се движат в различни ситуации, но най-важна е телесната маса в гърдичките. Тя ще бъде ценният резерв по време на пътуването.
Чапатко се опита да маха силно с криле, но за малко да се оплете още повече.
Напрегна гърдичките си. Успокои крилете си.
Постепенно започна да усеща силата си, но за малко да попадне още повече в опасния капан.
Усещаше прилив на сила и на надежда.
ПРИ ХОРАТА
Спасението
Натрапниците нямаше да оставят гнездото на мира. Първата атака върху Драгун дойде изненадващо. Единият го атакува в гръб, захапа крилото му с твърдия си клюн и се опита да го изхвърли.
За първи път Драгун изпита чувство на ярост. Не се предаде. Беше добре хранен, имаше много сили, завъртя се и силно захапа врага си за врата. Тогава той отстъпи.
Другият щъркел се спусна и кацна в края на гнездото, беше по-дребничък, но двамата можеха да го победят. Те бяха възрастни, а Драгун сам и още млад, силата беше на тяхна страна.
Тогава се появи Чапатко. Всичко приключи за кратко. Двамата разбойници избягаха страхливо. Чапатко дълго трака с клюна си. Драгун още трепереше, болеше го рамото. Едва сега усети.
В ГОРАТА
Врагове
На съседния клон имаше птица. Определено не се страхуваше от Чапатко и Драгун. Не беше едра колкото тях, дори беше дребна.
Чапатко и Драгун знаеха, че имат твърди, остри клюнове, които можеха да убият само с един удар птицата и все пак ги притесняваше нейния остър и безстрашен поглед. Определено птицата беше враждебна.
Птицата е един от враговете на щъркелите, но обитава горите. Може ли птицата да нападне и причини вреда на братята. Как се нарича птицата, ако е средна по размер дневна граблива птица?
КАПАНИ В ГОРАТА
Размисли
След преживняната опасност двамата трябваше да размислят. Не е лесно в гората, но все още бяха много неопитни. Изключително важно беше и да се хранят. Без храна далеч нямаше да стигнат.
Драгун можеше да остане без другар, а Чапатко можеше да загуби живота си. Най-важното сега беше да не правят излишни рискове.
Трябваше да оцелеят. Толкова красив и необикновен беше живота, пък и не бяха започнали най-важното в живота си - голямото пътешествие.
ПРОЛОГ
Порастването
Времето минаваше, двамата спяха, хранеха се и от време на време размахваха криле. Чапатко беше малко по-дребничък от Драгун, но със силен характер. Пиле не смееше да прехвръкне над гнездото - Чапатко започваше да трака заплашително с клюн.
Лятото беше в разграра си. Двамата растяха не с дни, а с часове. Мама беше грижовна, но започна да идва все по-рядко в гнездото. Май се готвеше за онова странно нещо, което се надигаше в душите на двете деца, усещаха копнежа, зова на далечните земи.
БЛАТАТА
Обитатели на блатата
В блатата водата не се оттича, топла е и е богата на хранителни вещества. Организмите имат специални приспособления. Една загадка за нашите двама приятели
Чапатко и Драгун виждат четири растения - водна роза, водна лилия, папур и тръстика, под тях рибки.
Коя от рибките е най-добре защитена от нашите гладни приятели?
Все пак растенията освен за храна на рибите и другите блатни обитатели, имат и защитна задача.
ИЗПИТАНИЯ В ГОРАТА
Продължение
Чапатко и Драгун се намираха в гората сред нейните обитатели, които не бяха свикнали с гости. Чуваше се течаща вода, както и в далечината светлееше петно, малка полянка, огрявана примамливо от Слънцето.
Младите щъркели, водени от любопитството се устремиха към течащата вода. Ручейчето беше бистричко, малко и сред много опасни храсталаци.
Чапатко пръв кацна и нагази във водата, към него се присъедини и драгун. Риба нямаше, но пък малките рачета бяха в изобилие. Двамата обираха с острите си клюнове всичко.
Всичко изглеждаше напълно непознато и малко плашещо.
Хладната вода обливаше дългите им тънки крачета.
БЛАТАТА
Предизвикателства
Блатата бяха наблизо. Все още не бяха унищожени от човека, за да се използват за земеделска земя. Там имаше много храна и дебнеха много опасности.
Чапатко и Драгун бяха много внимателни, защото в блатата можеха хубавичко да се нахранят, но и да загинат от опасностите.
Видяха една птица, която ги изгледа с неприязън. Имаше дълга шия и лакомо поглъщаше поредната жабка. Беше досадна, лакома чапла. Чаплите са конкуренция на другите птици в храната. Способни са да изяждат огромно количество храна.
БЛАТАТА
Правилно!
Най-лявата жабка беше различна. Тя беше пластмасова и ако не внимаваха, можеха да я погълнат и да се случи непоправимото.
Всяка година защитниците на птиците откриват мъртви птици, в стомахчетата, на които намират ластици, пластмасови отпадъци. Човекът не трябва да изхвърля отпадъците си на произволни места.
Понякога птиците не могат да различат храната дали е опасна или не.
Четирите жабки, плюс още много бяха излапани от нашите герои.
Хубаво се нахраниха на това място, но отпадъците на хората можеха да бъдат намерени и тук.
В ГОРАТА
Врагове
Орлите са големи грабливи птици. Ястребите най-често атакуват щъркелите с умелите си движения и атаки.
Грешен отговор. Грешката е в разликата, с която се определят орлите и ястребите.
Възможно е орел да атакува малки щъркели, но подобни случаи са редки. Заради ястреби много малки щъркели губят живота си.
Ястребите могат да атакауват както черни, така и бели щъркели.
В ГОРАТА
Спасени
Чапатко и Драгун се успокоиха. Другите горски обитатели също се разбягаха и всички поеха по своите задачи.
Чапатко и Драгун имаха две възможности - да навлязат в дълбоката гора или да потърсят храна наоколо. Гладът ги караше да бъдат нетърпеливи, но и любопитството не отстъпваше.
В ГОРАТА
Врагове
Птицата, която Чапатко и Драгун забелязаха е ястреб. Това е средноголяма дневна граблива птица.
Ястребът може да атакува малки щъркели, които са дори по-големи от него с изненадваща атака. Блъскайки птицата, последната при падане на земята може да се нарани и тогава става плячка за ястреба.
За съжаление много малки щъркели стават жертва на хищни птици, които знаят, че те са удобна плячка.
Малките щъркели се отбраняват с острите си и твърди клюнове, издават заплашителни звуци, но в камерите на живо се наблюдават гнезда, в които ястреби не са оставяли нито едно малко. Чапатко и Драгун умеят да летят, но не са толкова добри в горски условия, така че е хубаво да бъдат предпазливи.
ПРИ ХОРАТА
Загадка
Натрапниците бяха истинско приключение. Болката в крилото не спираше. Драгун забеляза кръв. Явно агресорът беше наранил. Чапатко внимателно докосна с клюн болното място. Бяха толкова близки. Драгун не знаеше какво щеше да прави, ако Чапатко го нямаше
Драгун легна в гнездото. Как щеше да лети? Нощта настъпваше. Защо атакуваха гнездото? Кои бяха тези двамата? Кое точно ги провокира? Надали щяха да опитат пак, но причината за действията им?
Драгун трябваше да заякне и да се научи да защитава своето. Тепърва щеше да става трудно. Усещаше, знаеше.
Ето и загадката, която, читателю трябва да решиш. Защо бяха атакували гнездото?
Ето и два варианта, единият от които е възможен, а другият - не. Помогни на Драгун и Чапатко да разберат. Отговорът щеше да им е от полза.
Двойката натрапници желаят да маркират гнездото за следващата година→ .
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БЛАТОТО
Загадки с рибки
Чапатко и Драгун решиха да преминат във вътрешността на блатото и да погазят във водата. Беше задушно и подобно нещо щеше да им се отрази прекрасно.
Полетяха и кацнаха на малко островче, образувано във вътрешността на блатото. Наоколо не се чуваха много звуци, само тихото шляпане на рибите, които плуваха наоколо.
Две рибки се доближиха една срещу друга. Толкова си приличаха.

ПРИ ХОРАТА
Грешка!
Женските щъркели не гнездят толкова късно. Малките няма да могат да порастнат за миграцията. Мъжките щъркели стават агресивни по ред причини.
Женските щъркели, ако останат без потомство, започват подготовка за миграцията.
Чужди гнезда може да се атакуват и за "градивен материал". Най-често се крадат пръчките от периферията на гнездото, но се предпочита, когато няма никой.
ИЗПИТАНИЯ В ГОРАТА
Продължение
Наоколо се чуваха много шумове. Диви животни наобикаляха ручея и изобщо не се плашеха от нашите герои. Една лисица се приближи, но изобщо не им обърна внимание. Пи водичка и си подви опашката.
След нея с приближи заек, но той бързо и плахо задоволи жаждата си.
Тогава се случи атаката. Лисицата изкочи от храсталаците и нападна заека. Зайчето не успя да реагира. Поападна право в устата й.
Щъркелите не очакваха атаката. За секунди се отзоваха нависоко, на есно дърво.
КАПАНИ В ГОРАТА
Размисли
Съвсем малка част от младите щъркели, обитаващи горите, успяват да оцелеят след първите си полети.
Умението да преодоляват подобни капани е решаващо да преодоляват клоните, храстите, в които могат да се оплетат като в мрежа. За белите щъркели е още по-опасно, защото те са и по-едри птици. И малките нямат навигационни умения.
Как щяха да се справят от тук нататък? Как щяха да проедоляват препятствията? Двамата трябваше да се пазят и подкрепят.
Младите щъркели рядко остават самички, те са обикновено в група по двама или трима, не е задължително да са братя или сестри. Но бял и черен щъркел заедно е рядкост, но не е невъзможно.

РАЗДЕЛЕНИ
Сами в приключението
Чапатко полетя в своя посока към близката гора. Драгун пое по своя път.
Гората беше разположена в близост до няколко селскостопански постройки и наоколо се навъртаха и бездомни кучета. Чапатко кацна на покрива на една от сградите и забеляза огромното бунище. Там се очакваше да има доста мишки, други животинки, които да напълнят коремчето му. Чапатко се огледа и литна към храната. Драгун имаше повече усет на такива места, но Чапатко смело се хвърли в новото предизвикателство. Беше по-дребничък и по-маневрен.
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БЛАТАТА
Щъркел
Специфичната среда на блатата ограничава нейните обитатели. Те изграждат хранителната верига и всеки нов заселник може да предизвика проблеми.
Най-големите проблеми са свързани с мелиоративните дейности. Човекът търси все нови земи и отводняването на блатата води до унищожаването на много видове.
Във Франция се издирват стари кариери, които са приключили своите дейности и в тях се създават резервати. Обикновено се наводняват и опитът им е доказал, че много бързо се намират обитатели за тези места.
Много щъркели припознават тези резервати са свои обитания за хранене.

В ГОРАТА
Загадка
Чапатко усети, че това място му е познато. Драгун се оглеждаше уплашено. Онази птица със злобния поглед отлетя, но уплахата не изчезна. Гората беше прохладна, нямаше нужда да се крият от палещото Слънце. Особено Чапатко, на когото черните пера изгаряха от лъчите.
На съседния клон кацна друг щъркел. Той беше черен като Чапатко но с ярко червен клюн. Ясно беше - нова опасност. Видяха и други птици, под клоните на дървото минаваха други животни.
Този път опасността беше реална. Двата щъркела усещаха, че нещо не е наред в гората.
Гората се изпълваше с дим. Ставаше нещо страшно. Една от най-страшните опасности в горите са пожарите.

РАЗДЕЛЕНИ
На бунището
Мишлетата са чудесна и калорична храна на щъркелите, но е опасна за младите щъркели.
В желанието си по-бързо да се нахранят, щъркелите поглъщат мишлетата живи и е възможно да ги ухапят. Много често, при поглъщане на жива плячка, младите щъркели загиват от ухапване.
Чапатко разумно хвърли надалеч плъха и започна да търси друга храна.
Трябва да внимава повече!
ПРИ ХОРАТА
Браво!
Чапатко и Драун са вече големи. Това е време, в което не се извършва мътене на яйца. Дори и да нямат малки, двойката натрапници не търсят място за гнездене. Преди да мигрират щъркелите маркират гнездото, за да може на следващата година да гнездят в него.
Агресивността сред щъркелите е рядко срещано поведение, но не е изключение. Причините може да са в природни катаклизми, временно състояние. Често гнездата не са разположени далеч едно от друго, съжителството е конкурентно, но не и съпроводено с агресия. По време на лов, дори конкурентите се събират и ловуват заедно. Поведението е само за територия. Съществува и друг вариант. Млади мъжки се събират и нападат гнезда.
ИЗПИТАНИЯ В ГОРАТА
Изпитания
Ако не беше зайчето, лисицата можеше да нападне и тях. Хищниците в гората също трябваше да се хранят. Понякога плячката сама се подлагаше на опасност.
Определено за хищника, зайчето беше по-добра плячка, отколкоо двете птици и то млади, долетели до гората.
Лисицата изчезна в гората. Беше толкова безшумна, че не се чуваха отдалечаващите й стъпки. Това не означаваше, че наоколо няма други хищници, гладни и готови да си хапнат, каквото е пред очите им.
Двамата започнаха да се оглеждат за необикновени движения.
В ГОРАТА
Мелиоративна дейност
Една от най-опасните за дивите животни дейности е изсичането на горите и превръщането на земята в земеделска. Това не означава само по-малко гори - белите дробове на планетата, това означава и по-малко места за хранене на дивите животни.
Липсата на храна кара родителите да търсят все по-далечни места, от където да ловуват. Понякога за храна черен щъркел изминава над 45 километра.
Възникването на пожари, там където се обработва земята се случва често от възникването на искра от удара на метална част с камък от земята.
Малките остават за дълго време сами и могат да станат жертви на хищни птици.
Огънят предизвикан от човешката дейност не е умишлен, но ако не се загаси веднага, може да предизвика унищожаване на стотици декари гори.
В ГОРАТА
Мелиоративна дейност
Собствениците на машината, предизвикала искрата, разполагаха с предпазни средства и се опитваха да потушат пожара. Бяха извикали и приятели на помощ.
Всяка машина, която извършва мелиоративни дейности трябва да разполага с инструменти, пожарогасител, за първи действия в случай на пожар.
Всички животни от гората бяха спасени, заради навременните действия на хората.
Оказа се, че хората се намесваха навсякъде. Чапатко и Драгун бяха в безопасност на своето дърво. Имаха късмет, че пожарът беше предизвикан от хора, които бяха опитни, отговорни и получиха навременна помощ.
В ГОРАТА
Мелиоративна дейност
В горите има много естествени ручеи, водни участъци, които се унищожават, когато човекът започне своята дейност.
Това е унищожение и на естествените хранилища на животните в гората. Обезлесяването е сериозна опасност и изчезват много видове.
Черният щъркел е почти изчезнал, именно заради изсичането на горите.
Единственият изход е създаването на резервати, където се забранява дори навлизането на хора за разходка, за да не пречат или застрашат местните обитатели.
ПРИ ХОРАТА
Агресия
Като всички други същества, конкуренцията между щъркелите е нормална. Осиновителката на Драгун и Чапатка е приела малките, без да прояви агресия.
Това не е частен случай. Щъркелите са много грижовни и всеотдайни родители. По-скоро експериментът е бил със събирането на черен и бял щъркел, но и това не е изключение. Черните щъркели понякога ловуват с белите, дори мигрират с тях. При наблюдаване поведенето на щъркелите, могат да се наблюдават различни прояви. Възможно е Чапатко и Драгун само след броени седмици да са заедно с натрапниците по време на миграция.
Нараняванията при щъркелите са сериозно нещо, защото може да попречи на мигрирането им, храненето им, да доведе до нещастие.

РАЗДЕЛЕНИ
На бунището
Храна! Много храна, но част от тях опасна. Хората хвърлят заедно с боклука си много отровни вещества, без да се интересуват за влиянието й върху природата.
Много от животните, които се хранят на бунището, могат да попаднат на опасни вещества. Едни от най-опасните са електрическите батерии, които съдържат опасна киселина.
Имаше и хищници, които търсеха и жива плячка. Чапатко се налапа с вкусни червейчета и реши да продължи.

МИШЛЕТА
Щъркологика
На стената имаше мишлета с различни размери, подредени в три реда и три колони. На третия ред в третата колона нямаше изображение на мишле. Кое мишле трябва да се постави на празното място?
Чапатко наистина се зарадва на загадката. Все пак беше интересна.
На три плочки бяха нарисувани три мишлета с три размера - малка, средна, голяма.
Чапатко посегна да натисне плочкаата с голямата мишка.
После посегна към най-малката.
Накрая към средната по големина. Чапатко беше разколебан. Трябваше да помисли сериозно.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Лабиринтът
Чапатко трябваше да премине през лабиринта. Без да поема в грешната посока.
Ако тръгнеше в грешната посока, можеше да попадне в грешната посока, можеше да попадне в устата на зло куче.
В каква посока да тръгне Чапатко. Явно не трябваше да спира, а да върви напред.
Вървеше напред, поел в едната посока. Тръгна наляво. Чу лай на куче. Май не трябваше да върви в тази посока.
Кучешкият лай ставаше все по-силен. Чапатко бързо се обърна.
ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Грешка!
Подът започна да се пропуква. Слабата светлина затрептя заплашително!
С последни сили Чапатко се отръпна от срутващата се стена зад него. Нямаше много възможности, освен да продължи напред. Тези табели, в подобни сгради, предупреждават за охрана от куче. Това си е сериозна опасност за Чапатко.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Гущерчета
Към следващото изпитание...
Не беше добре да остава в сградата. Зад него фабриката започваше да се срутва. Изобщо какво правеше тук? Хубаво беше да помисли, преди да се впуска в подобни предизвикателства. На стената имаше два прозореца. Счупени. Чапатко трябваше да избере прозореца, който имаше по-малко остри ръбове. Кой прозорец да избере Чапатко? Гущерчето се промъкна през левия.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Гущерчета
Чапатко погледна внимателно счупените прозорци и видя, че няма никакво значение през кой прозорец ще излезе. И през двата си беше чисто самоубийство. Острите ръбове щяха сериозно да го наранят. Замисли се за друг начин да се измъкне от ситуацията.
Видя врата, която спокойно можеше да бутне с клюн. Дали можеше да се провре през нея? Ами да пробва. Все пак зад него всичко се рушеше.

ПРИ ХОРАТА
Гостенчето
Отнякъде долетя малко щъркелче. Легна в гнездото и положи главичка. Драгун и Чапатка го гледаха изумени. Кой беше, какво искаше от тях. Гостенчето не мръдваше. Чапатка го приближи, но не посмя нищо да направи. Гостенчето лежеше в гнездото. Беше малко бяло щъркелче, което можеше вече да лети, но човката му бе по-тъмна и по-малка от тази на Драгун.
Предизвикателствата пред двете щъркелчета не спираха.
Драгун усети, че трепери, но постепенно се успокои. Крилото го болеше. Не смееше да стане от гнездото.
Какво, според вас, прави малкото щъркелче в гнездото?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Гущерчета
E, нямаше никакъв избор, освен да излезе през вратата. Прозорците си бяха много опасни, а времето летеше.
Приключението продължаваше.
Чапатко все повече страдаше за Драгун. Защо бяха допуснали да се стигне до тук. Излезе навън и пред него - Драгун клатеше човката си и издаваше странните звуци, които всеки щъркел приема за важни. Двамата отново бяха заедно.

ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Плочки
Чапатко не трябваше да се отчайва. Не беше разумно да се отказва от борбата. Всяко забавяне можеше да се окаже фатално.
На плочките бяха изображенията на сокол. Изтрит от времето, но ясно можеше да се различи силуета на хищната птица.
Трябваше да стъпва само върху плочките, които принадлежат на разпознатите силуети от Чапатко.
И то в правилния ред.
ИЗПИТАНИЯ В ГОРАТА
Опасности
Все пак трябваше да се хранят. Птиците пееха спокойно, нямаше никакъв сигнал за опасности. Младите щъркели не можеха напълно да се доверят на свободните птици, но това беше все пак знак.
Успяха да си хванат и няколко дребни рибки. Ручейчето не беше толкова празно.
Появи се една чапла. Голяма сива чапла. Тя нагази във водата смело, нахало и започна да преравя под всяко камъче. Чаплите се хранят заедно с щъркелите, но често изяждат почти всичко във водоемите. Лакоми, безстрашни, те нямат насищане.
Чаплите и щъркелите съществуват заедно безпроблемн. Съперничеството в храната не води до открити сблъсъци, но чаплите с тяхната безкрайна лакомия, опутошават храната, откъдето минат.

ФАБРИКАТА
Щъркелогия
Чапатко внимателно погледна стената.
Мишлетата изглеждаха доста странни, защото Чапатко не се интересуваше от рисувана плячка, а от истинска храна.
Задачата беше подходяща за малки деца. Чапатко трябваше да внимава, защото във фабриката имаше и доста опасности.
Рисунката беше ясна.
Чапатко се колебаеше между най-малката и най-голямата мишка.

БЛАТАТА
Приключения
Чапатко и Драгун разумно напуснаха компанията на чаплата. Там храна трудно можеха да намерят. Искаха спокойно и доволно да напълнят коремчетата, а блатата предлагаха именно това - да се нахранят.
Намериха по-дълбочко място, там, където от брега водата се виждаше тъмна и зловеща. Но на плитчините имаше жабки и дребни вкусни рибки.
Такива места привличаха птиците, най-вече със своето спокойствие и изобилие. Но всяко подценяване на опасността, можеше да е фатално. От дълбините изкочи едра хищна риба. Драгун за малко да се отзове в хищните й зъби. Никога не трябваше да се подценява обстановката.

БЛАТАТА
Нахранване
Все пак имаше възможност да се нахранят в изобилие. Наоколо беше пълно с жабки и вече внимателно, Чапатко и Драгун можеха да се хранят. Коремчетата започнаха да се пълнят и двамата усещаха прилив на сили.
Вече имаха сили за нови предизвикателства и да се пазят повече от опасностите.
Прекалено топло беше, но сега можеха да се изправят пред поредното предизвикателство.
Забелязаха интересно нещо, което щеше да ги накара да направят своя избор. Почувстваха се като господари на блатата и смелостта дойде в сърчицата им.
ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Мишлетата
Бягаше. Вече знаеше от къде да мине, за да се измъкне от неприятната ситуация. Тази фабрика му дотягаше и искаше да се махне незабавно.
Надясно беше вярната посока. Кучешкият лай ставаше все по-слаб.
Ах, Драгуне, къде си сега, защо трябваше да се разделят. Лабиринтите нямаше да бъдат любими на младият щъркел.

ПРИ ХОРАТА
Първо летене
Преди да полетят, малките щъркели тренират дълго в гнездото. За целта, крилете и крачетата трябва да укрепнат добре, защото приземяването изисква умения.
Най-опасно е приземяването, когато има силен вятър. При първите летения малките щъркели не могат да контролират крилете си във въздушните течения и могат да счупят крило и краче при приземяванията.
Обикновено родителите контролират това, но само отдалеч. При нараняване нищо не могат да направят. Първите летежи са обиколки около гнездото и след няколко минути се връщат.
Много малки казват в съседни гнезда. Домакините могат да реагират различно - някои веднага изпъждат неканените гости, други почти не реагират. При приземяване в чуждо гнездо малките лягат и се преструват на умрели. После стават и политат, разбира се може да стане насила, може и след кратка почивка. Някои хитреци дори се хранят на чуждата трапеза.
БЛАТАТА
Задачи за жабки
Пред Чапатко и Драгун имаше пет жабки. Изглеждаха еднакви, но май едната от тях беше различна. Двамата приятели трябваше да внимават, защото всяка опасност можеше да им коства живота.
Преди да се впуснат да се нахранят, Чапатко и Драгун трябваше да отделят различната жабка.
Все пак блатата не бяха най-безопасното място.
Да помислят!

ФАБРИКАТА
Правилно!
Беше избрал правилната плочка с изображение! Интересна загадка!
На всеки ред и колона има по една малка, средна и голяма мишка. Изоставените фабрики са развъдници на гризачи и създават опасност не само със запуснатите си помещения, но и с неконтролираната популация на опасни животни.
Не беше трудна задачата.
Мишките и плъховете не са толкова безопасни.

ФАБРИКАТА
Грешка!
Стаята се изпълни с гъст, задушлив дим.
Беше преценил грешно.
Чапатко разбра, че не разсъждава вярно.
Средното мищле е верния отговор.
Чапатко изобщо не харесваше тази фабрика. Храната не беше лоша, но нещо го притесняваше.
Стените изглеждаха мръсни, неприветливи.
Лъхна свеж въздух и задушливият дим се разсея.

ПРИ ХОРАТА
Грешка!
Хората трябва да се намесват само, ако травмите са следствие на човешка намеса. Пък и в този случай травмата не е сериозна. Понякога се правят изключения. Както беше и самото спасяване на Драгун и Чапатка. Драгун трябва да се справи сам. Очаква го труден път, оцеляването му ще бъде основна задача.
Връзката между щъркелите и човека е много крехка, спорна. Щъркелите мигрират на десетки хиляди километри, оцеляват в много трудни условия, така, че само най-приспособимите могат да оцелеят.
ПРИ ХОРАТА
Почивката
Чапатко и Драгун се подготвяха за пътешествието. Трябваше да правят полети, да се научат да ловуват, да бъдат предпазливи. Според статистиката само 10% от щъркелите оцеляват при миграцията.
При причината отново вина на хората. Една част от щъркелите загиват от токов удар. При преходите им се налага да се хранят на големи сметища, там също дебнат много опасности - отрови, оплитане в различни боклуци. В някои части на света, хората стрелят по щъркелите. Ловуват щъркели. Много хора обичат и се радват на щъркелите, до е достатъчно една малка част да проявят жестокост и това води до неприятни последици.
ЧАПАТКО И ДРАГУН
Енот
Енотът и енотното куче не трябва да се бъркат. Разликата е в окраската.
Енотът е средно голям мечоподобен бозайник, който първоначално е бил открит само в Северна Америка. Поради умишленото въвеждане на миещата мечка в други страни, обикновеният миещ мечка също може да бъде намерен в Европа и Япония.
Средният миещ мечка е около 70 см от носа на миещите мечки до върха на опашката на миещите мечки. Напълно израсналият миещ мечка може да тежи до 10 кг и може да живее до 20 години в плен. Енотите в дивата природа обаче са склонни да имат много по-ниска продължителност на живота.
Чапатко и Драгун трябва да се пазят много от тези хитри и коварни врагове.

ИЗБОР
Пред реката, разделяща се на четири ръкава
Най-после видяха река, която минаваше през гората. Тихото шумолене на водата, минаваща през гладките камъчета, вдъхна сили на нашите герои. Реката беше пълна с риба, рачета, изобщо с много храна.
Наоколо дебнеха много хищници, които можеха да убият нашите герои.
При срещата ми с тях, изглеждаха напрегнати, тревожни.
Питах се - какво точно се случва?
ПРИ ХОРАТА
Ново изпитание
Драгун беше щастлив, летяха заедно с Чапатко. Това беше един нов свят. Небесата бяха чудни, вятърът даваше живителни сили, слънцето мека толина, а светът беше чуден, красив.
Единственото, което пречеше на техния полет, бяха жиците, опънати между стълбовете. Не всичко можеше да се контролира при полет. Вятърът понякога можеше да бъде коварен, макар, че уменията да се лети, включваха и избягването на тези досадни жици.
Нямаше избягване от тях. Те бяха много важни за хората, но за щърковците още повече. На тях се правеха гнезда, най-хубавите гнезда. Височината им беше перфектна, достатъчно близо и достатъчно далеч от хората. Но те носеха и смърт за непредпазливите.
ОПАСНОСТИ В ГОРАТА
Четирите предизвикателства
Чапатко и Драгун трябваше да преодолеят четири предизвикателства, които ги дебнат в гората. Младите щъркели не са в безопасност, въпреки привидното спокойствие, което цари в горските дебри.
Предизвикателствата ще изпитат техните умения за оцеляване в горски условия. Вероятно, по пътя на миграцията ще се наложи да оцеляват в различни ситуации.
Ако вече са били тук и не съм преминали през четирите предизвикателства → .
Ако това е първото изправяне пред четирите предизвикателства → .
Ако вече са бил тук и са преминали през четирите предизвикателства → .
ФАБРИКАТА
Прозорезът
Във фабриката имаше много счупени прозорци. Навсякъде се търкаляха мръсни стъкла и всеки можеше да се нарани сериозно.
Чапатко видя паничка с малко храна. И без това си беше хапнал обилно, но за малко да се изкуши.
Храната беше особена, някак поставена така, че всеки, стъпил във фабриката да я види.
Младият щъркел обичаше лова, а не готовата плячка и не се изкуси.
Това си беше чиста отрова. Имаше хора, които въпреки, че не се интересуват кого ще наранят.

ЧАПАТКО И ДРАГУН
Щъркология
Чапатко обичаше предизвикателствата, като всеки младеж. Все пак му предстоеше предизвикателството на живота му и нищо не му пречеше да се опита да реши някои загадки.
Чапатко кацна на една изоставена фабрика. Фабриката отдавна не работеше, но криеше доста въпроси.
Чапатко застана срещу фабриката
Предизвикателство за мишлета → .
Предизвикателство за жабки → .
ПРИ ХОРАТА
Задача:
Една от най-големите опасности за щъркелите са далекопроводите. Кацайки на един от проводниците и разпервайки криле, те правят електрическа верига и се случва нещастие. Сега се поставят протектори за птици, които могат да спасят много животи. Има няколко начина за обезопасяване - поставяне на специални кацалки, изолация на проводниците, поставянето на подземни проводници. Задачата е следната:
"Край стълбовете са поставени "кацалки" за щъркели. Ако един щъркел му е необходимо да стои на платформа 20 минути, а край стълбовете има 10 "кацалки", колко щъркела могат да починат за 8 часа на тях, ако 10% от тях са го правили два пъти на ден?"
ЧАПАТКО И ДРАГУН
След четирите приключения
Време беше. В тях се надигаше един порив, който ги караше да се чувстват едновременно щастливи и уплашени. Усещаха, че започва приключението на живота им. Вече самотата не ги влечеше.
Полетяха в синьото августовско небе. Там се рееха и други птици. Красиво беше. Земята изглеждаше далечна и непривлекателна.
Силите беха в гърдите им. Те трябваше да издържат хилядите километри, които им предстояха.
Погледнаха се и в погледите им се прочете желание да бъдат част от грандиозния план на природата - да пътешестват.
ЧАПАТКО и ДРАГУН
Новият враг
Ще ви разкажем за враг, който се е появил благодарение на човешката намеса в природата. Енота. Той се разпространява в Европа след създаването на фабрики за кожа в северните страни. Енотното куче е безконтролно в началото и се размножава в горите. Постепенно се разпространява и на юг.
Птиците получават един нов и много опасен враг, особено, ако са малки или млади. Неопитните птици стават жертва на този опасен враг.
Изненадващата атака, умението да се изкачва на височини, липсата на естествени врагове, миещата се мечка е истинско зло за бедните птици.
Можеха да атакуват в горите, блатата, на полето. Много резервати страдат от атаките на енота. Благодарение на характерния си вид, трудно може да бъде объркан
Вече разбирах защо съм тук.

ПРИ ХОРАТА
Болното крило
Гостенчето постепенно придоби смелост и лекичко оправи сеното около себе си. Драгун нямаше намерение да се занимава с него, след като Чапатко не се заемаше. Хората донесоха храна - рибка. Гостенчето нахално скочи и започна да кълве, но преди това заплашително ръмжа на хората. След това литна. Драгун с усилие хапна. Болеше го, но нямаше намерение да се предава лесно.
Чапатко си идваше и отлиташе. Сърдито тракаше с клюн, защото явно не му беше хубаво да му гостуват чужди щъркели, които летяха наоколо. Повечето бяха бебешоци като тях, правещи първите си полети.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ГОРИТЕ
Изсичане на горите
Изсичането на горите има два варианта - първия е санитарна сеч на гората, но в същото време засаждане на нови дръвчета, а втория - за използването им за мелиоративни дейности.
При втория - опасността идва от появата на растения, храсти, които могат да задушат младите дръвчета и да се появи възможност - никога гората да не може да се възстанови сама. Някои от растенията са изключително опасни не само за дръвчетата, а и за животните, защото могат да се превърнат в жестоки капани.
Младите птици, които нямат добри летателни умения, могат да загинат в тези мрежи от растения. Подобни препятствия има в Изаел, където рибарите поставят мрежи над рибарниците и неопитните птици се оплитат и загиват. Кое от растенията е опасно за младите птици?

БЛАТАТА
Вярно!
Водни лилии или водни рози (Nymphaeaceae), са семейство покритосеменни цъфтящи растения, разпространени в райони с умерен и тропически климат.В България се срещат два вида – жълта водна лилия (Nuphar lutea) и бяла водна лилия (Nymphaea alba).
Водните лилии са многогодишни и по-рядко едногодишни водни растения с подводни и силно развити коренища, впити в дъното на течащи или застояли водни басейни, като листата и цветовете им плуват на повърхността. Листата имат дълги дръжки
Листата са цели и могат да покрият площ до 2 метра в диаметър. Цветовете са големи, а венчелистчетата обикновено са много.
Водните лилии могат да защитят отлично водните обитатели на блатата.
ПРИ ХОРАТА
Без намеса
Два дни бяха необходими за да укрепне крилото. Драгун се опита да полети. Беше трудно. Успя да стигне до покрива на най-близката къща. След почивка полетя към блатото. Газеше в мътните води. Риба нямаше. Последствията от бурята скоро нямаше да отминат. Хвана една малка водна змия и я изяде. Вкусно.
Драгун не виждаше дебнещата опасност. Две хлапета с прашка. Болката в крилото още не беше отминала и нова беля на хоризонта. Най-късно след какво време трябва да излети Драгун, за да не бъде засегнат от камъка? Хлапетата са на разстояние 20 метра, а скоростта на камъка от прашката е 100 метра в секунда.
ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Мишлета
Приключението на Чапатко продължаваха.
Влезе в едно помещение. Оказа се, че се намира в средата на лабиринт.Помещението беше мрачно и Чапатко разбра, че в тази фабрика, в тази сграда няма място на волни птици като него.
Около него цвъркаха мишлета. Не му беше, обаче до ядене.
Драгун къде ли се мотаеше сега, какво ли правеше?
Защо имаха глупостта да се разделят? От мъничета бяха заедно, а сега в този капан, Чапатко се чувстваше толкова сам и нещастен?
Слабата светлина го отчайваше още повече. Но нямаше път назад.
ПРИ ХОРАТА
Грешно!
Опитайте да пресметнете по-внимателно. Кацалките са едно от решенията, но не помагат сериозно на мигриращите птици, защото понякога те могат да бъдат десетки хиляди и електрическите стълбове са изключително опасни.
От 2005 г. насам EVN изгражда само подземна мрежа. Остава въпросът обаче за съществуващите, наследени въздушни мрежи като тази около бургаските езера. Поради големия им брой автоматичното им вкарване под земята е разход, който трудно би се приел от обществото. Така компанията прие смесен подход: обезопасяване на съществуващите електропроводи, а там, където е възможно - осигуряване на алтернативни трасета за захранване на клиентите.

ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Препятствие
Чапатко последва едно мишле, което мяташе тънката си опашка.
Сърчицето на Чапатко щеше да се пръсне от страх. Не беше ли най-добре да се скрие в някой ъгъл и да чака. Какво да чака?
Забеляза, че пред него има плочи по пода, на някои от които бяха нарисувани птици. Можеше да стъпи само на плоча, на която има птица, която не е опасна за щъркел.
Понечи да стъпи на плоча, на която нямаше нарисувана птица, но за малко да потъне в бездна.
Разбра, че трябва да бъде малко по внимателен.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ГОРИТЕ
Верен отговор
Едни от най-страшните капани са къпиновите храсти. Те имат и кукички, които се закачат за жертвата. Освобождаването на млади, неопитни птици, попаднали в такъв капан е много трудно.
Мигриращите птици преминават през страни, които разполагат с рибарници. Птиците се хранят в рибарниците, но собствениците използват мрежи, които ги покриват.
Попадайки в тези капани, птиците са обречени. Особено младите. Стотици хиляди прици годишно губят живота си в рибарниците.
Къпиновият храст е опасен и птиците, попаднали на такова мяст, трябва да могат да се спасяват сами.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Грешка
Ягодите са растения, които не образуват листа, опасни за птиците. Къпинаците образуват опасна мрежа, която може да се превърне в убиствен капан за много животни и те да станат плячка за хищници.
Наоколо полянката беше пълна с ягоди, червени, дребнички, безопасни.
Грешен отговор, но опасността дебнеше наоколо. Не трябваше да се отпускат.
Трябваше да съм по-внимателен.
КАПАНИ В ГОРАТА
Изпитане
Чапатко се оплете в един къпинов храст. Крачето му не можеше да се отскубне от клончетата. Бодлите се забиваха все по-силно и му причиняваха болка.
Драгун разбра, че може да изгуби завинаги своето братче. Кацна на един клон и започна да трака силно с клюна си. Чапатко се успокои. Разбра, че не е сам в бедата.
Престана да пърха с криле. Така се оплиташе все повече. С клюна започна да дърпа точно тези клончета, които обвиваха крачето му.
Сърчицето му биеше силно.
Опитваше се да се добере до някое клонче, което да му помогне да се измъкне. Коя част от тялото трябва да е най-силна, за да може да се спаси? Къде птиците натрупват най-много вещества?
КАПАНИ В ГОРАТА
Опасности
В храстите дебнат и хищници, които знаят, че в тях могат да попаднат птици. Хищниците умеят да се справят със сплетените клони и не е проблем да уловят плячката.
Санитарната поддръжка на горите трябва да е непрекъсната. В противен случай, много нетипични за ареала растения, пренесени чрез миграцията на птиците, могат да ги унищожат.
Следващото изпитание също не беше лесно!
ПРИ ХОРАТА
Грешка!
Камъкът полетя към Драгун. Щеше да го удари право в сърцето, ако в небето не се бе появил Чапатко и не го бе предупредил с крясъка си. Едва тогава се обадиха и другите птици. Драгун отскочи и полетя. Хората можеха да бъдат и много лоши.
Децата се ядосваха, че не са улучили щъркела. Имаха намерение да направят снимки, да ги публикуват в интернет, да станат популярни. Тогава всички щяха да им се възхищават, че са толкова ловки, че могат да улучат щъркел. Решиха да се пробват с друга птица.
Тогава се появи трето дете. Грабна прашката и започна да им се кара. Хлапето, което не стреля наведе глава. Осъзна, че постъпката му можеше да причини голяма беда, но другото дете се ядосваше. Децата се разделиха, всеки със своето разбиране за природата и животните.
Драгун и Чапатко полетяха. Беше красиво. Драгун не усещаше болка в крилото. Усещаше, че животът е пред него и никой няма да спре голямото приключение, което му предстоеше.
ПРИ ХОРАТА
Това е верният отговор
Пресмятането с проценти не е лесно, ако се поупражняваме, може да са лесни.
"Кацалките" не са перфектното решение, но може да спаси доста птици. Решението остава обезопасяването на проводниците. Щъркелите могат да проявят агресия един към друг при подобна конкуренция за кацане.
Ако вече съм идвал тук и не съм преминал през четирите предизвикателства → .
Ако вече съм идвал тук и съм преминал през четирите предизвикателства → .
ПРИ ХОРАТА
Цената на живота
За някои хора животът има цена само за техния собствен. Животът на другите няма значение и подлагат на жестокост само за удоволствие. Някои деца носят в себе си това отношение и е необходимо да видят какво причиняват. Възпитанието не е задължение само на училището, но и на семейството. Лошият пример, приятелите могат да погубят човек. Децата трябва да се научат да ценят природата и живота.
Надяваме се, скъпи приятелю, че ти никога няма да участваш в "жестоки игри".
ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Мишлета
На Чапатко му правеше впечатление, че на вратите има изображения, които предупреждаваха за нещо. Явно в сградата дебнеше опасност, виждаше нарисувано някакво животно.
Чапатко се вгледа в изображението. Според читателя, за какво животно предупреждава изображението?
Да, определено беше хищник.
Фабриката беше станала убежище на всякакви животни, но все пак...
Чапатко беше разколебан.
ПТИЦИТЕ
Преценка
Имаше наблизо доста птици, някои от тях бяха познати на двамата приятели и спомените не бяха от най-добрите.
Наоколо имаше и отсечени дървета.
Чапатко и Драгун се огледаха. Мястото изглеждаше доста привлекателно. Очакваше се да има храна в изобилие. От коя птица трябваше да се пазят двамата приятели?
Всяка конкуренция на дадено място не е добре дошла, но все пак...
ПТИЦИТЕ
Вярно
Соколът обича да атакува щъркелите с изненадващи атаки. Обикновено не са успешни, но с изненадата си могат да предизвикат доста неприятни неща.
Чаплите също не са за предпочитане, те са сериозен конкурент за храна. Чаплата може да огромно количество храна и след себе си оставя истинско бедствие.
Тя е отличен ловец и изключително лакома.
ПТИЦИТЕ
Грешка
Да, чаплите са досадни, нахални, лакоми, но не бяха опасни. Даже взаимно се предупреждаваха за опасности и неприятности.
Все пак конкуренцията винаги можеше да се перевърне в предател. Животът си искаше своето. Каква малка част от птиците оцеляваха през първата година от живта си!
ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Събирането
Чапатко и Драгун се рееха в небето. Въздушните течения ги отведоха далече от местата, където бяха посещавали. Забелязаха ято бели щъркели.
Чапатко и Драгун не се поколебаха да се присъединят. Беше уникално. Всички правеха красиви движения, въздушните течения ги водеха. Нямаше нужда от никакви усилия. Само да опъват криле и хладният въздух минаваше през перата им.
Забелязаха водача. Той беше възрастен бял щъркел, който сякаш беше господар на висините. Знаеше какво прави, къде да се движи.
Останалите го следваха

ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Ново начало
Чапатко и Драгун се опитваха да се следват, да не се разделят в това мнозинство. Забелязаха, че повечето са млади щъркели, като тях. Белите имаха тъмно на клюновете и крачетата им все още не бяха придобили онзи ярък червен цвят.
Виждаха се и няколко черни щъркелчета. Техните клюнове все още бяха кафеникави, като някои бяха дори още жълти.
Ятото беше на тазгодишни щъркели, без опит, без нужните сили и умения. На водачите им предстоеше трудна задача. Да изведат колкото може повече младежи в топлите страни.
Да, имаше няколко възрастни щъркели, нашите герои трябваше да не ги изпускат от поглед. Сега, обаче, водачите се хранеха лакомо, младежите им преправяха път, изпитваха страхопочитание.
ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Водачът
Около водача се образуваше нещо като свободен кръг. Имаше и други възрастни, но те стояха на почетно разстояние от водача.
Едър, с изкрящ бял цвят по тялото, черни лъскави пера - водачът будеше възхищение у младоците. Нямаше бели сенки по черните пера.
Белите нюанси по черните пера на щъркел, означаваше стрес, болест, проблем. Водачът беше горд, красив, вероятно пътувал не един път по трудния път към топлите страни. Водачът полетя. Издигна се плавно нагоре. Последваха го на части от секундата групи след групи щъркели. Всеки трябваше да поеме своето време за издигане.
Усещаше се ред, дисциплита, сякаш искаха да направят необикновено шоу, а не се готвиха за опасен и труден път.
ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Ятата
Ятото стигна до интересна местност - Ятата. Тук имаше и други птици, беше спокойно, равната местност позволяваше да се вижда за опасности. Хубаво място.
Страшимировското блато (Ятата, Алъданско блато) е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, на 1км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Отличава се с богато видово разнообразие от птици през всички сезони.
Ятото можеше да почине тук, след като беше направило дълъг и труден преход.
Много птици се намираха наоколо.
ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Водачът
Водачът търсеше широка поляна за кацане. Трябваше да може да се побере цялото ято. Устреми се към едно широко поле. В това време се присъединяваха още щъркели, по десетина.
Ятото се увеличаваше с всеки изминал момент. Никой не се дразнеше, всички приемаха с радост новите попълнения. Всички стари вражди, отношения, изчезнаха.
Полето побеля от щъркели. Една голяма машина минаваше и режеше земята. От нея изкачаха дребни животинки, червейчета, всякакви животинки.
Щъркелите лакомо гълтаха всичко, което излизаше от земята. Нямаше измъкване дори и за най-дребните.
ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Ятата
Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Местността е обявена за защитена с цел запазване естествените местообитания на редките и защитени птици. Видовото многообразие представлява орнотологичен интерес и дава възможност за предлагане на специализиран екотуристически продукт.
В защитената местност се забраняват: убиване, улавяне и безпокоене на птиците, разваляне на гнездата или събиране на яйцата и малките им, ловуване и ред други дейности.
Чапатко и Драгун се намираха в нов свят. Бяха вече далеч от родните места, от света на старите приключения.
Задачата е следната, драги читателю - колко километра може да прелети щъркел на ден? Знаете ли, че през 2021 година един млад черен щъркел прелетя над 900 км. за един ден?

ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Останалите
Всички бяха в необикновен синхрон. Сякаш изграждаха общ организъм. Всеки заемаше полагащото му се място и се рееше в пространството. Всичко беше за това - да почувстват силата на природата. Чапатко изобщо не се притесняваше, че не е сред своите. Харесваше му с тези белоснежковци.
Даже забеляза и друг черен щъркел. Най-вероятно беше младеж като него. Белите щъркели не се сърдеха за гостенчетата. Имаше и други птици.
Важното беше да се спазват правилата на групата, да се следва и да не се отдалечава никой. Настигането беше почти невъзможно. Трябваше да се търси друга група.
Чапатко забеляза Драгун, който правеше красиви движения, следвайки останалите.

ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Градът
Чапатко и Драгун осъзнаха, че се разделят с познатите си места за дълго време. Докато се превръщаха във възрастни шъркели щеше да са далеч от родните си места.
Градът беше непознат и за двамата. За разлика от гората, тук имаше много живот. Хора, шум, движение. Другите щъркели не се страхуваха нито от хората, нито един от друг. Сякаш светът беше станал различен.
Поривът на сърцето не ги объркваше, а напротив - изясняваше много неща. Неясното бъдеще се превръщаше от мечта в реалност.

ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Нощувката
Небето леко започна да тъмнее. Нощта настъпваше. Наблизо имаше град. Мястото, където живееха хората. Водачът пое натам. Имаше високи сгради, кули, където всеки щъркел обичаше да стои.
Някои от щъркелите останаха в близката горичка. Една част младоци, заедно с няколко възрастни, поеха към кулите.
Чудо! Имаше много шъркелови гнезда. Празни. Младоците започнаха да кацат върху тях. Не се караха, не се кълвяха, сгушени един в друг, младоците се бореха са всеки сантиметър от гнездата. Не се чуваха почти звуци, освен тихото шумолене на твърдите щъркелови пера.
Чапатко и Драгун кацнаха близо до един възрастен щъркел. И без това не беше разумно двамата да се навират сред мнозинството.
ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Новите приятели
Небето беше синьо. Чапатко виждаше, че е различен, но се успокояваше, че Драгун е до него, пък и в мнозинството се забелязваше поне още един черньо като него. Нямаше място за вражда, нямаше място за подобни мисли. Щъркеловото ято се приготвяше за най-голямото приключение.
Много малко щъркели остават да зимуват по родните места. Някои от тях осъзнаваха, че няма да издържат физически на голямото натоварване, а други просто бяха намерили и другия начин на живот.
Времето минаваше в подготовка и събиране на нови приятели.
ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Истината
Ятата е едно от местата, където мигриращите птици могат да отдъхнат без да ги застрашават много опасности. Е, винаги трябваше да се внимава, но тук беше тяхното място.
Ятото щеше да почива поне ден тук, но трябваше да се яде. Водачът литна. Последваха го в ред, който сърцата на смелите птици ги водеха.
Наблизо имаше ниви, които се обработваха от хората. На една от нея започнаха да кацат. Надалеч се появиха хора и ги гледаха с радост и почитание. Чапатко и Драгун се почувстваха от нещо много голямо и велико.
Гордо крачеха зад един трактор и лакомо поглъщаха всичко живо, което изкачаше от свежата почва.

ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
Миграцията
Вече пътуваха към неизвестното бленувано. Това беше смисъла на всичко. Бяха заедно, предизвикваха възхищение с формите на ятото си и радваха всичко живо. Бяха част от гениалния план на майката природа.
Другото място, с което щяха да се разделят с континента, на който бяха родени беше - Бургаския залив. Отправиха се към екорезерват Вая. Красиво и спокойно езеро, с много птици и тиха природа. Водачът знаеше къде да ги заведе.
Разположено на миграционния път Via Pontica, езерото Вая и другите места край него беше раят за птиците.
Екопарк „Вая“ е ключов функционален елемент на миграционния път Виа Понтика и поддържащ „резервоар“за биологичното разнообразие на България! Тук също ги чакаше подготовка за дългия и труден път.
ПОРИВЪТ НА СЪРЦЕТО
На път
Освен спокойствието на залива, мястото предлагаше и много храна наоколо. Ятото се разпръсна малко, но всички усещаха, че точно тук трябва да се подкрепят здраво, за да издържат на дългия път.
Чапатко и Драгун нямаше да се върнат по тези места поне година. Чакаше ги новият свят, топъл, богат на храна, любим. Чакаха ги много изпитания. Само 10% от младите щъркели оцеляват в този труден път.
Коварството идва от електрическите стълбове, мрежите на привлекателните рибарници, злите хора от юг, които стреляха по мигриращите птици, хищници, за които не бяха подозирали. Ще видим дали нашите скъпи герои щяха да оцелеят в изпитанията, които животът им беше подготвил.
Спазването на правилата в групата беше най-важното.

ЧАПАТКО И ДРАГУН
Четирите предизвикателства - щъркелогия
Чапатко се изправи пред "Четирите предизвикателства". Очакваха го нови изпитания.
През цялото време го глождеше една мисъл - какво ли правеше Драгун?
Ако вече е идвал тук и не е преминал през четирите предизвикателства →
Ако вече е идвал тук и е преминал през четирите предизвикателства →
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БЛАТОТО
История
Чапатко и Драгун виждаха, че двете риби си приличат много, но имаше някакви разлики. Започнаха да ги разглеждат внимателно.
Щуките в блатата се движат като истински господари. Всяка щука има своя територия, в която ловува. Каракудите също са обитатели на блатата.
Колко разлики има между двете риби, които Чапатко и Драгун виждат?
В сладководните басейни със стояща вода няма водно течение или ако има ,то е със скорост не по- кислород не може да проникне в дълбочина и не може да окисли органичните вещества на дъното.
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БЛАТОТО
Правилно
Разликите са три. Разликите са в очите и двете долни перки на рибите. Чапатко и Драгун разглеждаха с любопитство обитателите на блатото.
Имаше още много интересни неща за наблюдаване в блатото. За съжаление, мелиоративните дейности унищожават тези места, които са обитавани от редки животни и растения.
Затова Чапатко и Драгун се чувстваха толкова щастливи тук
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БЛАТОТО
Грешка
Разликите в двете риби не са две. Тъй като дълбочината на водата в блатото е малка и водната и блатна растителност е изобилна, разтвореният кислород е оскъден. Освен това количеството на суспендирана органична материя и разтворени органични киселини във вода е високо и следователно рН е киселинно.
За всички блатни животни това е мястото, където могат да съществуват и унижожаването им ще нанесе сериозен проблем върху природата.
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БЛАТОТО
Приключението продължава
Продължиха пътешествието си из блатата и лакомо си похапваха. Имаше храна в изобилие. Тогава чуха странни звуци. Чапатко и Драгун вече познаваха тези звуци. Това бяха хората. Задаваше се нещо страшно. Унищожение на поредното място, където можеха свободно да съществуват толкова видове.
Това блато беше роден дом и убежище на много птици, риби, животни. Имаше и редки растения, които вече изчезваха от другите блата.
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БЛАТОТО
Защитени видове
В блатото имаше и други щъркели, дошли да се хранят от близката гора. Имаше и черни щъркели.
Ако в близост до трактора има повече от три черни щъркела, то тракторът не трябва да навлиза в блатото.
Колко защитени птици виждате на картинката? Дали птиците, които виждате са защитени или не?
ПРИКЛЮЧЕНИЯ С ДЪХ НА ВАНИЛИЯ
Грешка
Черните щъркели са защитени птици. В миналото са били избивани, защото хората са вярвали, че носят смърт и нещастия.
Това е птица, която все по-трудно намира места, където да се храни и да храни малките си. Някои птици прелитат над 200 км, за да занесат храна на малките си.
Спасението за блатото и неговите обитатели е, че в него се намират защитени птици.
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БЛАТОТО
Правилен отговор
Черните щъркели са защитени птици. Благодарение на усилията на природозащитните, двойките черни щъркели се увеличават у нас. Хората са ги избивали, заради суеверия и неприязън.
Лъскавите пера, невероятната осанка на тези птици, днес впечатляват всички. Красиви, интелигентни, майстори в летенето всички европейски страни полагат огромни усилия в опазването им. Един от най=известните орнитолози е Урмас от Латвия, за който това е важна мисия в живота му.