В баснята на Жан дьо Лафонтен лисицата е хитра и лакома. Иска да получи безплатна трапеза, но сметките й излизат криви. Вижда щъркела и го кани на обяд, като очаква обратна покана. Сервира своя обяд в плоска чиния. Щъркелът не може да се нахрани при подобно поднасяне и си тръгва гладен.
Когато лицицата отива на посещение при щъркела, остава неприятно изненадана. Обядът е сервиран във висок съд, от който само щъркелът, с дългия си клюн може да се храни. Тръгва си разочарована и гладна.
С хитростта не трябва да се злоупотребява, защото може да се окаже, че другите също могат да спогодят свои "номера". Някой може да е по-умен от теб и да те накара да се чувстваш неловко. Лафонтен показва, че и лисицата може да си намери своя "майстор".
Щъркелът е представен като умен и въздържан. Може веднага да се поиска сметка от подобни хора, но по-добре е да им се даде урок и да почувстват това, което са причинили на другите. Така няма да правят други опити за лукавство.