В баснята на Жан дьо Лафонтен вълкът показва своята лакомия и тогава му се случва беда - кост засяда в гърлото му. Поучителна история, която учи, че на лошите не трябва да се помага. Щъркелът му извадил коста от гърлото и за благодарност - вълкът му заявява, че е имал късмет, че не се е възползвал, докато главата на щъркела не е била в устата му. Изгонва го без грам благодарност.
Лакомията, злобата, неблагодарността не са изключение, но добрите хора помагат не за благодарност или признателност. Никога не знаем дали отново няма да ни потрябва отново помощ, затова трябва да сме признателни за всяка помощ.
Баснята също ни учи и на предпазливост. Не трябва да се доверяваме на всеки, който срещнем. Да бъдем внимателни и бдителни, защото не знаем, каква беда може да ни сполети. Това е една от най-поучителните басни. Кратка, ясна и поучителна басня. Прочетете я и намерете вашето послание в нея!
Щъркелът е представен като доктор в баснята, олицетворяващ съпричастност и способност. Негово задължение като лекар е да помага и на добри, и на лоши, но предпазливостта не трябва да се пренебрегва.