Историята разказва как фермер поставя капани в полето си, за да хване щъркели и гъски, които крадат семената, които е посял. Когато проверява капаните, той открива сред другите птици щъркел, молещ да бъде пощаден, тъй като е безобиден и не е участвал в кражбата. Фермерът отговаря, че след като е хванат в компанията на крадци, трябва да го сполети същата съдба. Поуката от баснята е, че общуването с лоши другари може да доведе до лоши последици.
Това е една от басните на Езоп, която се появява на гръцки в сборниците на Бабрий.
Самата басня разкрива, че хората са знаели отлично с какво се хранят щъкелите, че даже помагат на човека, почиствайки почвата от бозайници, които съсипват реколтата.
Това показва безсмислената жестокост на хората, които убиват животни, които им са полезни - само защото са се усетили по-силни. Присъдата над щъркела е присъда над природата, която търся някакво равносвесие. Човекът е показан не като мъдър, знаещ, справедлив, а като жесток и самонадеян. Не е трудно да се досетим, от къде са взели жестоката идея фермерите от Израел и други държави, които покриват с мрежи рибарниците, над които мигрират птиците.