Един магьосник казал на птиците да си изберат двама представители, които той ще научи на музика, да пеят красиво. Птиците решили да изпратят щъркела и славея. Пръв отишъл на обучение щъркелът. Магьосникът му обяснявал, но щъркелът се отнасял нехайно към уроците. Втори отишъл славеят, но той бил много старателен и се трудил много. Когато двамата представители отишли да покажат наученото, щъркелът издавал странни звуци, а славеят пеел вълшебно.
До ден днешен щъркелът вярва, че умее да пее, но истината е, че звуците му нямат нищо общо с песен.
Възрастните птици на белия щъркел могат шумно да тракат с клюн. Звукът, който се издава, наподобява изключително много картечен огън. Птицата издава тези звуци чрез бързо отваряне и затваряне на човката, така че при почукването се създава звук, след което човката отново се отваря.
Звукът се усилва от гърлената торбичка, която действа като резонатор, чрез който звукът се различава по сила и честота. Интересно е и поведението на птицата по време на тракане на клюна. Тя извива главата назад, нагоре, извърта я наляво или надясно като това се повтаря до няколко пъти.