Една красива приказка на Вилхелм Хауф. Халифът и везирът на Багдат почивали и търсели начин да се позабавляват. Видели щъркели в градината и пожелали да се превърнат в щъркели, за да разберат какво си говорят. Магьосник им дал кутийка с прах, както и вълшебната дума, с която да изпълнят желанието си. Превърнали се в щъркели, но за съжаление, забравили вълшебната дума и не можели да върнат образа си на хора.
Срещнали една кукумявка, която се оказала със сродна съдба. Магьосникът нарочно ги превърнал в животни, за да се възползва. Омагьосаните халиф и везир подслушали таен разговор на магьосника и върнали образите си. За птицата имало допълнително условие - да я поискат за жена. Халифът рискувал и й поискал ръката. Оказало се, че момичето е много красива принцеса. Заживяли щастливо.
Цялото приключение завършва щастливо. Везирът дори заплашва своя халиф, че може да го издаде на прекрасната му жена, как се е колебаел да се ожени за нея. Остава въпросът за читателя, защо благородниците са поискали да разберат света на шъркелите, рискуват всичко в името на това да разберат един диалог.
Знаем, че много владетели са обичали да се смесват с тълпата, за да разберат, какво говорят за управлението им, как се чувстват поданиците. Рискът винаги е голям, могат да се възползват зли хора. Според приказката, злият магьосник бил поставен в клетка за назидание на другите.