В двора на Стоичко расте уникална върба, която е истинско богатство за цялото село и съседното. Всяка пролет гнездят дванадест двойки щъркели в дванадесет гнезда. Сиромашки двор, но благословен с тази радост. Калпакът на Стоичко е стар, мръсен. Един от щъркелите открадва калпака и това вбесява Стоичко.
Съдбата на всички се променя заради мазния и грозен калпак. Стоичко взема брадвата и отсича дървото. След което отива в кръчмата. Кратък разказ, който разтърсва човек. Колко беден духовно трябва да бъде човек, за да направи подобно нещо?
С малко думи Елин Пелин разкрива грозната душа на един селски човек и оставя на читателя да прецени, какво може да причини подобна постъпка. Върбата, птиците, пролетта са истинското богатство на това бедно семейство, а злото не се ражда изведнъж, то се храни от чистата омраза.
Няма никаква сила, която да отвори сърцето на бедняка, той не притежава нищо, освен мазния калпак, който не си знае годините и желанието да пие. Съдбата го е дарила с добра жена, семейство, деца, а бедната му душица цени единствено вехториите, които са като самия него.