Музикант влязъл в страноприемница и поръчал чай и храна. В замяна нарисувал жълт щъркел на стената и обещал щъркелът да върне многократно услугата за чая и храната. Условието било никога щъркелът да не забавлява само един човек. В действителност, когато влизали много хора в страноприемницата, той танцувал и забавлявал всички. Започнали да идват все повече клиенти. Забогатял много собственикът.
Един богаташ разбрал за щъркела и пожелал да види чудото. Неговите хора изгонили другите хора с пръчки. Щъркелът изтанцувал последния си танц и отказал да танцува повече.
След няколко дни музикантът се върнал в страноприемницата. Собственикът бил нещастен, защото никой вече не искал да идва, но злото вече било сторено. Щъркелът последвал музиканта и никога двамата не се върнали в този град.
Поуката от тази много известна китайска приказка е, че изкуството е за всички. Не може само един човек да се радва на нещо, създадено за хората. Ако нещо радва само един човек, то изчезва. Колкото и да е богат един човек, той не може да притежава всичко.